ИЗМЪЗУ̀ЛВАМ СЕ, -аш се, несв.; измъзу̀ля се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Измъквам се незабелязано отнякъде. Седят пазачите, бдят строго над нашия човек до някое време, накрая им дотяга дисциплината и нали вече не са дип-дип бдителни, Друмчо успява да се измъзули от беседката и избягва. В. Чертовенски, Ст, 1965, бр. 1005, 2.